<html>
	<head>
		<title>AMD - About</title>
		<style type="text/css">
			h1 {color: #ffffff; font-size: 13px; font-family: Tahoma; line-height: 20px; display: inline;}
		</style>
		<script language="JavaScript" type="text/JavaScript">
		<!--
		function MM_swapImgRestore() { //v3.0
		  var i,x,a=document.MM_sr; for(i=0;a&&i<a.length&&(x=a[i])&&x.oSrc;i++) x.src=x.oSrc;
		}

		function MM_preloadImages() { //v3.0
		  var d=document; if(d.images){ if(!d.MM_p) d.MM_p=new Array();
			var i,j=d.MM_p.length,a=MM_preloadImages.arguments; for(i=0; i<a.length; i++)
			if (a[i].indexOf("#")!=0){ d.MM_p[j]=new Image; d.MM_p[j++].src=a[i];}}
		}

		function MM_findObj(n, d) { //v4.01
		  var p,i,x;  if(!d) d=document; if((p=n.indexOf("?"))>0&&parent.frames.length) {
			d=parent.frames[n.substring(p+1)].document; n=n.substring(0,p);}
		  if(!(x=d[n])&&d.all) x=d.all[n]; for (i=0;!x&&i<d.forms.length;i++) x=d.forms[i][n];
		  for(i=0;!x&&d.layers&&i<d.layers.length;i++) x=MM_findObj(n,d.layers[i].document);
		  if(!x && d.getElementById) x=d.getElementById(n); return x;
		}

		function MM_swapImage() { //v3.0
		  var i,j=0,x,a=MM_swapImage.arguments; document.MM_sr=new Array; for(i=0;i<(a.length-2);i+=3)
		   if ((x=MM_findObj(a[i]))!=null){document.MM_sr[j++]=x; if(!x.oSrc) x.oSrc=x.src; x.src=a[i+2];}
		}
		//-->
		</script>
	</head>
	<body style="background-color: #000000;" onload="MM_preloadImages('images/AMD_WebSite_3_05m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_06m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_07m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_08m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_10m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_11m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_12m.jpg', 'images/AMD_WebSite_3_14m.jpg')">
		<table style="width: 100%; height: 100%;" cellpadding="0" cellspacing="0" border="0">
			<tr>
				<td style="vertical-align: middle; text-align: center;">
					<table cellpadding="0" cellspacing="0" style="width:560px; height: 386px;" border="0">
						<tr>
							<td style="text-align: center; height: 63px;" colspan="4"><img src="images/AMD_WebSite_3_03.jpg" alt="AMD" /></td>
						</tr>
						<tr>
							<td style="vertical-align: middle;"><a href="index.htm" onmouseout="MM_swapImgRestore()" onmouseover="MM_swapImage('about','','images/AMD_WebSite_3_05m.jpg',1)"><img border="0" src="images/AMD_WebSite_3_05.jpg" alt="About us" name="about" /></a></td>
							<td style="vertical-align: middle; padding: 18px; "><h1>AMD Studio is a non profit association established in 2003 in Sofia, Bulgaria with objectives: to cooperate and render assistance to the projects of the young creators in all spheres of art and culture.
<p>
<p>AMD Studio gives translation into Bulgarian of the Diamond Sutra thanks to Mr. Alex Johnson, which English original is available at www.diamond-sutra.com
<p>
<p>
<p>
<p>
АМД Студио предлага български превод на Диамантената Сутра, тъй като досега такъв не е публикуван, а една от задачите на сдружението е да популяризира древни свещени текстове.
<p>
Скоро ще има и българска версия на този сайт.
<p>

वज्रच्छेदिका नाम त्रिशतिका प्रज्ञापारमिता।
॥नमो भगवत्या आर्यप्रज्ञापारमितायै॥
<p>

Vajracchedikā nāma triśatikā prajñāpāramitā|
<p>
||namo bhagavatyā āryaprajñāpāramitāyai||
<p>
<p>
<p>
 
ДИАМАНТЕНАТА СУТРА
<p>
Глава 1 <p>
Така съм чул.  <p>
Веднъж Буда бил отседнал в гората Джета близо до град Шравасти. С него били хиляда двеста и петдесет уважавани монаси и предани ученици. Един ден преди изгрев слънце Буда се облякъл, взел купичката си за храна и заедно с учениците си тръгнал към града, за да проси храна от врата на врата, както бил обичаят. След като се върнали и приключили с храненето, той поставил настрани купичката и робата си, измил краката си и седнал с изправен гръбнак и кръстосани крака на мястото, отредено за него. Той съзнателно насочил вниманието пред себе си, докато монасите се приближавали с голямо уважение и сядали около него. 
 
<p>
Глава 2 <p>
Не след дълго уважаваният монах Субхути, който седял сред събранието, се изправил от мястото си. Той отметнал робата от дясното си рамо, коленичил с дясното коляно на земята и след като съединил длани пред гърдите си, с уважение се поклонил и се обърнал към Буда: <p>
„Многопочитаеми, наистина е чудесно колко много знание и мъдрост сe дава на монасите и учениците посредством твоето вдъхновено учение! Забележително е, че ти се грижиш за нашето добруване така безкористно и така всеотдайно.” <p>
„Многопочитаеми, искам да задам един въпрос. Ако синове и дъщери от добри семейства пожелаят да развият най-висшия, най-завършения и най-пробуден ум, ако те искат да постигнат най-висшата съвършена мъдрост, какво трябва да направят, за да успокоят своите скитащи се умове и да усмирят своите ненаситни мисли?” <p>
Буда отговорил: <p>
„Така е, както казваш, Субхути. Монасите и учениците са получили най-голяма благосклонност от страна на Буда; монасите и учениците са напътствани с най-висши инструкции от Буда. Буда постоянно се грижи за добруването на своите последователи. Слушай сега с пълно внимание и аз ще отговоря на въпроса ти.”
„Ако синове и дъщери от знатни фамилии искат да развият най-висшия, най-завършения и най-пробуден ум, ако те искат да постигнат най-висшата съвършена мъдрост и да успокоят своите скитащи се умове, като в същото време усмирят своите ненаситни мисли, те трябва да следват това, което аз сега ще кажа на теб. Тези, които следват това, което аз ще кажа сега тук, ще могат да усмирят своите разнородни мисли и ненаситни желания. Постигането на съвършено спокойствие и яснота на ума чрез вглъбяване и пребиваване в ученията, които аз ще предам, е възможно.”
След това Буда се обърнал към събранието.
 <p>
Глава 3 <p>
„Всички живи същества независимо дали са родени от яйце, утроба, влага или спонтанно; независимо дали имат форма или не; независимо дали те са осъзнати или неосъзнати, всички живи същества ще бъдат водени от мен към крайната Нирвана, окончателното прекратяване на цикъла живот и смърт. И когато този необхватен, безкраен брой живи същества бъде освободен, в действителност нито едно същество няма да бъде освободено”.
„Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или унивесална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.” <p>

 <p>
Глава 4 <p>
„При това, Субхути, чрез практикуването на състрадание и щедрост ученикът се откъсва от привързаностите. Тоест ученикът трябва да практикува състрадание и щедрост независимо от външността, формата, звука, мириса, вкуса, допира или каквото и да било качество от какъвто и да било вид. Субхути, така трябва да се практикува състрадание и щедрост. Защо? Защото практикуването на състрадание и щедрост без привързване е начинът да се постигне най-висшата съвършена мъдрост, начинът приживе да станеш Буда.” <p>
„Субхути, мислиш ли, че можеш да измериш Източния небосвод?”
„Не, Многоуважаеми. Не е възможно човек да измери цялото пространство на Източния небосвод.” <p>
„Субхути, може ли пространството на Западния, Южния и Северния небосвод, както отгоре, така и отдолу, да бъде измерено?” <p>
„Не, Многоуважаеми. Не е възможно човек да измери цялото пространство на Западния, Южния и Северен небосвод.”
„Добре, Субхути, същото се отнася и за заслугата, която ще получи ученикът, който практикува състрадание и щедрост без привързване към външност, без подхранване на каквито и да било идеи за форма. Няма да е възможно да се измери заслугата, която той ще натрупа. Субхути, моите ученици трябва да оставят своите умове да бъдат погълнати от учението и да пребивават в учението, което току що дадох.”
<p> 
Глава 5 <p>
„Как мислиш, Субхути? Може ли Буда да бъде разпознат по формата на тялото му?” <p>
„Не, Многоуважаеми. Буда не може да бъде разпознат по вида на неговото тяло. Защо? Защото когато Буда говори за форма на тялото, това не е реална форма, а само илюзия.” <p>
След това Буда казал на Субхути: „Всичко, което има форма е въображаемо и нереално. Когато разбереш, че всички форми са въображаеми и нереални, тогава ще започнеш да долавяш своята истинска Буда-природа.” <p>
 <p>
Глава 6 <p>
Субхути с уважение попитал почитаемия Буда: „Многоуважаеми, в бъдеще, ако човек чуе това учение или дори само фраза или изречение от него, възможно ли е този човек да придобие истинска вяра и знание за Просветлението да се пробуди в неговия ум?” <p>
„Без съмнение, Субхути. Дори 500 години след Просветлението на настоящия Буда, ще има такива, които ще бъдат почтени и мъдри и докато практикуват състрадание и щедрост, ще вярват на думите и фразите на тази сутра и ще пробудят умовете си. След като чуят това учение, те ще бъдат вдъхновени с вяра. Това е така, защото когато някои хора чуят тези думи, те разбират интуитивно, че тези думи са истина.” <p>
„Но ти, Субхути, трябва също да помниш, че тези хора отдавна са посяли семената на доброто и семената на заслугите, които водят до това разбиране. Те са посадили семената на добрите дела и щедростта не пред някой будистки храм или пред два или пред пет храма, а пред стотици хиляди Буди и храмове. Така че когато такива хора чуят думите и фразите на тази сутра, те са готови да я приемат и чиста вяра и яснота може да се пробуди в техните умове.” <p>
„Субхути, всеки човек, който пробуди вяра вследствие на чуването на думи или фрази от тази сутра, ще натрупа неизброими благословии и заслуги.” <p>
„Защо твърдя това? Защото такъв човек трябва да е отхвърлил всички произволни схващания и понятия за съществуване на отделна същност, на други хора или на универсална същност. В противен случай умът му все още би се придържал към относителни понятия. Следователно всеки, който търси пълно просветление, трябва да отхвърли не само всички понятия за собствена същност, за други същности или за универсална същност, но също така трябва да отхвърли всички понятия за несъществуването на подобни понятия.” <p>
„Когато Буда обяснява тези неща, използвайки понятия и идеи, хората трябва да знаят, че всички понятия и идеи са нереални. Те трябва да знаят, че при обучаването в духовни истини Буда винаги използва тези понятия и идеи, както например се използва сал за преминаването на река. Когато реката е премината, салът повече не е необходим и следва да се изостави. Произволните понятия, концепции и идеи за духовността трябва да ни бъдат обяснени поради това, че търсим да постигнем просветление. Само че накрая произволните понятия и концепции трябва да се изоставят. Помисли, Субхути, не е ли очевидно, че трябва да изоставим даже и понятието за несъществуващи неща?”
 <p>
Глава 7 <p>
След това Буда попитал Субхути: „ Как мислиш, Субхути, Буда достигнал ли е до най-висшия, най-завършения, най-пробудения и просветлен ум? Преподава ли Буда някакво учение?” <p>
Субхути отговорил: „Доколкото успях да разбера учението на уважаемия Буда, няма такова нещо като независимо съществуващ обект на ума, наречен най-висш, най-завършен, най-пробуден или просветлен ум. Нито има независимо съществуващо учение, на което Буда учи. Защо? Защото ученията, които Буда е разбрал и за които говори, не могат да бъдат считани за отделни, независими неща и следователно, не могат да бъдат описани. Истината в тях е непобираща се и неизразима. Тя нито е, нито не е. <p>Какво означава това? Това означава, че Буда и учениците му не се просветляват по установен метод от учения, а от вътрешно интуитивен процес, който е спонтанен и е част от тяхната собствена вътрешна природа.”
<p>
 
Глава 8 <p>
„Нека те попитам, Субхути. Ако човек напълни хиляда галактики със седемте скъпоценности [злато, сребро, лапис лазули, кристал,  ...], воден от състрадание, доброжелателство и щедрост, няма ли такъв човек да придобие велика заслуга и да разпростре огромно щастие?” <p>
„Да, Многопочитаеми. Този човек ще придобие велика заслуга и ще разпростре огромно щастие, независимо че в действителност такъв човек не притежава отделно съществуване, към което заслугата да се натрупа. Защо? Защото заслугата на този човек има качеството на не-заслуга.” <p>
Буда продължил. „Тогава да предположим, че друг човек разбере само четири реда от тази сутра и независимо от това се заеме да ги обясни на някой друг.  Заслугата на този човек ще бъде дори по-голяма от тази на първия човек. Защо? Защото всички Буди, всички учения и всички ценни неща за най-висшите, най-завършените и най-пробудените умове възникват от поученията в тази сутра. И независимо от това, Субхути, дори докато говоря в момента, аз трябва да си взема думите назад веднага след като съм ги изрекъл, защото няма Буди и няма учения.”
<p>
 
Глава 9 <p>
След това Буда попитал. „Как мислиш, Субхути, дали този, който е влязъл в потока, водещ към просветлението, ще каже ‘Аз съм влязъл в потока’?” <p>
„Не, Почитаеми”, отговорил Субхути. "Истинските ученици, влизайки в потока не мислят за себе си като за отделни личности, които влизат където и да било. Само този ученик, който не разграничава себе си от другите, който не обръща внимание на име, форма, звук, мирис, вкус, допир или каквото и да било качество, може да се нарече ученик, стъпил в потока”. <p>
Буда продължил: „Дали ученик, на когото предстои само още едно прераждане, си казва, ‘На мен е дадена честта и наградата да се преродя още само веднъж’.” <p>
„Не, Многоуважаеми. ‘Да се преродя още веднъж’ е само понятие. Няма нито преминаване отвъд, нито появяване тук. Само този, който разбира това, може наистина да бъде наречен ученик.” <p>
„Субхути, дали Многоуважавания, който никога повече няма да се прероди като смъртен [човек] си казва, ‘Аз имам честта и наградата да не се връщам повече’?” <p>
„Не, Съвършено Просветлени. ‘Невръщащ-се-повече’ е само понятие. В действителност не съществува такъв, който се връща и такъв, който не се връща.” <p>
„Кажи ми, Субхути, дали Буда казва вътрешно на себе си, ‘Аз постигнах съвършено просветление’.”
„Не, Многоуважаеми. Не съществува такова нещо като ‘съвършено просветление’, което да се постигне. Ако Съвършено Просветленият Буда кажеше за себе си ‘Аз съм просветлен’, той би допуснал съществуването на отделна личност, отделен човек или индивид и поради това няма да е Съвършено Просветлен Буда.” <p>
След това Субхути казал: <p> „Многоуважаеми! Ти си казал, че аз, Субхути, се отличавам измежду учениците по това, че познавам блаженството на просветлението, че съм напълно доволен да пребивавам в уединение и съм свободен от всички страсти. Въпреки това аз вътрешно не казвам на себе си, че съм такъв, защото дори да си помисля, че съм такъв, тогава не би било истина, че съм се освободил от его-заблудата. Аз знам, че в действителност няма Субхути и следователно Субхути никъде не пребивава, нито пък познава или не познава блаженството, нито е свободен или несвободен от своите страсти.”
 <p>
Глава 10 <p>
Тогава Буда казал. „Как мислиш, Субхути? Когато в предишния си живот съм бил заедно с Буда Дипанкара, дали съм получил [от него] някакво определено учение и дали съм достигнал до някакво ниво на себеконтрол, вследствие на което по-късно да съм станал Буда?” <p>
„Не, Многоуважаеми. Когато ти си бил ученик на Буда Дипанкара наистина ти не си получил определено учение, нито си постигнал някакво определено ниво на себеконтрол.” <p>
„Субхути, знай също, че ако някой Буда каже ‘Аз мога да създам рая’, той говори лъжливо. Защо? Защото рай не може да се създаде, нито да се не-създаде.” <p>
„Ученикът трябва да развива ум, който по никакъв начин не трябва да е зависим от образи, звуци, миризми, вкусове, допир или каквито и да било умствени концепции. Ученикът трябва да развива ум, който не разчита, не се осланя на нищо.” <p>
„Затова, Субхути, умовете на всички ученици трябва да бъдат изчистени от всички мисли, които се отнасят до виждане, чуване, вкусване, мирисане, докосване и разграничаване. Учениците трябва да използват своите умове спонтанно и естествено без да бъдат ограничавани от предубедени понятия, възникващи от сетивата.” <p>
„Предположи, Субхути, че даден човек има огромно тяло. Няма ли усещането, което той би имал за себе си, за собственото си същество, също да бъде огромно?” <p>
„Да, така е, Почитаеми”, отговорил Субхути. „Чувството за собствена същност ще бъде огромно. Но Буда ни учи, че собственото съществуване е само понятие, защото фактически то е нито съществуване, нито не-съществуване. Така че то само носи името ‘собствено съществуване’.”
 <p>
Глава 11 <p>
„Субхути, ако имаше на брой толкова реки Ганг, колкото е броят на песъчинките по двата бряга на [сегашната] река Ганг, не би ли казал, че броят на песъчинките по техните брегове би бил много, много голям?” <p>
Субхути отговорил. „Много, наистина много голям, Уважаеми. Ако броят на реките Ганг е толкова голям, то броят на песъчинките по бреговете им би бил още по-голям.” <p>
„Субхути, ще ти провъзглася една истина. Ако за всяка една песъчинка от всичките реки Ганг добър мъж или добра жена напълнят повече от хиляда галактики със седемте съкровища [злато, сребро, лапис лазули, кристал,  ...], и ги дарят от състрадание, доброжелателство и щедрост, няма ли този мъж или тази жена да придобият голяма заслуга и да разпрострат много щастие?” <p>
Субхути отговорил. „Наистина много, Уважаеми.” <p>
„Субхути, ако даден човек след изучаване и спазване на дори една едничка строфа от тази сутра реши да я обясни на другите, щастието и заслугите, които ще получи като резултат от това добро дело ще бъдат далеч повече.” <p>
<p>
 
Глава 12 <p>
„Освен това, Субхути, ако даден човек, където и да се намира, реши да преподаде само четири реда от тази сутра, мястото, на което те бъдат преподадени ще се превърне в свято място и ще се почита от всякакъв вид същества. Колко по-свято ще бъде това място, ако този човек след това изучи и спазва цялата сутра! Субхути, трябва да знаеш, че всеки човек, който направи това, със сигурност ще постигне нещо необичайно и дълбоко. Където тази сутра е уважавана и почитана, там е свещеното място, съхраняващо присъствието на Буда или на едни от най-почитаните ученици на Буда.”
<p>
 
Глава 13 <p>
Субхути попитал Буда. „Под какво име ще познаваме тази сутра, така че да бъде уважавана и изучавана?” <p>
Многоуважаваният Буда отговорил. „Тази сутра ще бъде позната като
”Диамантът, който разсича излюзиите”. <p>
„Под това име тя ще бъде уважавана, изучавана и следвана. Какво означава това наименование? Означава, че когато Буда я е наименовал, той не е имал предвид някаква определена или произволна концепция, за да й даде име. Тази сутра е твърда и остра като диамант, който разсича всички произволни концепции и води до брега на просветлението.”
„Как мислиш, Субхути? Преподал ли е Буда някакво определено учение с тази сутра?” <p>
„Не, Многоуважаеми. Буда не е преподал никакво определено учение с тази сутра.”
„Как мислиш, Субхути? Има ли много частици прах в тази необятна вселена?” <p>
Субхути отговорил:”Да, много са, Уважаеми!” <p>
„Субхути, когато Буда говори за частици прах, това не означава, че аз имам предвид някоя определена или произволна мисъл. Аз просто използвам думите като начин на изразяване. Те не са истински, те са само илюзия. Същото се отнася и за думата вселена; думите не утвърждават никаква определена или произволна идея, аз само използвам думите като думи.” <p>
„Субхути, как мислиш? Може ли Буда да бъде признат [за Буда] по причина на своите 32 физически характеристики?”
„Не, Многоуважаеми. Буда не може да признат като такъв по причина на своите 32 физически характеристики. Защо? Защото Буда учи, че те не са истински, а само са наречени 32 физически характеристики.” <p>
„Субхути, ако добър и предан човек, независимо дали мъж или жена посветят живота си на състрадание и щедрост за поколения и поколения напред, за толкова поколения, колкото са песъчинките в три хиляди вселени, а друг последовател изучава и спазва само отделен параграф от тази сутра и го обяснява на другите, неговите благословии и заслуги ще бъдат много повече.”
 <p>
Глава 14 <p>
Тогава, след като чул тази сутра, Субхути разбрал нейния дълбок смисъл и заплакал. <p>
Той казал: <p> „Колко рядко и свещено е това, че ни даваш такова дълбоко учение. От деня, в който аз придобих очите на разбирането благодарение на напътствията на Буда, никога преди не бях чувал учение толкова дълбоко и прекрасно. Многоуважаеми, ако някой чуе тази сутра и има чиста и ясна вяра в нея, той ще има дълбоко прозрение за истината. След като долови това дълбоко прозрение, този човек ще постигне най-рядката добродетел. Многопочитаеми, това прозрение на истината е основно не-прозрение на истината, а е каквото Буда нарича прозрение на истината.” <p>
„Многоуважаеми, след чуването на тази сутра, аз съм способен да я получа и задържа с вяра и разбиране. Това не е трудно за мен, но за бъдещите епохи, които идват – за следващите 500 години, ако има човек, който чуе тази сутра, който я получи и задържи с вяра и разбиране, то този човек ще е рядък, изключителен човек, с най-забележително постижение. Такъв човек ще е способен да събуди чиста вяра, защото ще е престанал да подхранва произволните понятия за собствена същност, за други същности или за универсална същност. Защо? Защото, ако продължава да се придържа към произволни концепции като собствена същност, той ще се придържа към нещо, което не съществува. Същото се отнася за всички произволни концепции за други личности, живи същества или универсална личност. Те всички са израз на несъществуващи неща. Будите са Буди, защото са успели да изоставят всички произволни концепии за форма и явления, излезли са извън обсега на всички възприятия и са разкъсали илюзията за всички форми.” <p>
Буда отговорил: <p>
„Така е, Субхути. Най-удивително благословени ще бъдат тези, които при чуването на тази сутра, няма да трепнат, нито да се уплашат или ужасят по никакъв начин. И защо? Защото Буда е преподал тази сутра като съвършена мъдрост. И каквото Буда учи като съвършена мъдрост, на същото това неизброимите благословени Буди ще учат. Затова тя се нарича ‘най-висше съвършенство’.” <p>
„Субхути, когато аз говоря да се практикува трансцедентно [извън обсега на човешките възприятия и разбирания] търпение, аз не се придържам към никакви произволни концепции за феномена, наречен търпение, а просто се отнасям към него като към практикуване на съвършено търпение. И защо е така? Защото когато преди хиляди животи принцът на Калинга отсичаше плът от моето тяло и крайници, аз нямах възприятие за личност, за същество, за душа или за универсална същност. Ако аз подхранвах което и да било от тези произволни понятия по времето, когато крайниците ми бяха откъсвани, аз бих изпаднал в гняв и омраза.” <p>
„Аз също помня, Субхути, че в предишните си петстотин живота, живот след живот съм практикувал търпение и съм гледал на собствения си живот скромно, като че ли съм светец, призован да страда в смирение. Дори тогава моят ум беше свободен от произволни концепции за явления от рода на личност, същество, душа или универсална същност.” <p>
„Затова, Субхути, учениците трябва да изоставят всякакво разграничение на явленията и да събудят мисълта за постигане на върховно просветление. Ученикът трябва да прави това като не позволява на ума си да зависи от идеи, предизвикани от света на сетивата; като не позволява на ума си да зависи от идеи, задвижвани от звуци, миризми, допир или други качества. Умът на ученика трябва да се държи независим от всякаква мисъл, която може да възникне в него. Ако умът на ученика зависи от каквото и да било от света на чувствата, той няма да има здрава основа в никоя реалност (Относителна реалност и абсолютна реалност. Б.пр.).  Това е причината, поради която Буда учи, че умът на ученика не трябва да възприема появяването на нещата като нещо основно и фундаментално, когато практикува доброта. Субхути, когато учениците практикуват състрадание и щедрост за благото на всички живи същества, те трябва да го правят без да разчитат на външни явления и без привързване. Точно както Буда казва, че формата не е форма, така той заявява, че всички живи същества фактически не са живи същества.”

 <p>
Глава 15 <p>
„Субхути, ако от една страна, син или дъщеря от добро семейство посветят живота си на благотворителност и всяка сутрин като знак на щедрост правят добро толкова пъти, колкото са песъчинките по бреговете на река Ганг и след това отново и отново всеки следобед и всяка вечер продължават да вършат добри дела в продължение на безброй епохи; и ако от друга страна някой човек слуша тази сутра без пререкания и с пълно доверие, щастието на този човек ще бъде много по-голямо. Но щастието за онзи, който запише тази сутра, който я възприеме, рецитира и пояснява, няма да може да бъде сравнено с нищо, толкова ще е огромно.” <p>
„Субхути, можем да обобщим като кажем, че заслугата и добродетелта на тази сутра са невъобразими, неизчислими и безгранични. Буда е обявил това учение в полза на стъпващите в пътя на просветлението; той го е обявил в полза на стъпващите в пътя на Нирвана. Ако някъде има човек, способен да възприеме, практикува, рецитира и споделя тази сутра с другите, Буда ще види и ще разпознае този човек и той или тя ще получат неизмерима, незичислима и безгранична заслуга и добродетел. Такъв човек ще бъде познат като ‘носещ’ върховното просветление, постигнато от Буда. <p> Защо? <p> Защото, Субхути, ако човек се задоволи с по-малко [второстепенно] учение от това, представено от мен тук, той или тя ще са все още хванати в идеята за личност, индивидуалност, живо същество или универсално същество и следователно този човек няма да е способен да слуша, възприема, разказва или пояснява тази сутра на другите.” <p>
„Субхути, мястото, на което тази сутра бъде отбелязвана, изучавана и пояснявана ще се превърне в свещена земя, на която неизброими духовно-напреднали същества ще носят дарове. Такива места, колкото непретенциозни и невзрачни да са, ще бъдат почитани като свещени храмове и ще бъдат посещавани от безброй поклонници. Това място ще бъде олтар и ще се почита с официални церемонии и с принасяне на цветя и благовония. Такава е силата на тази сутра.”


 <p>
Глава 16 <p>
„Освен това, Субхути, ако добър мъж или добра жена, които приемат, подкрепят, четат или рецитират тази сутра са ненавиждани или оклеветявани или ако са презирани или оскърбявани, това означава, че в предишни животи те, той или тя, са вършили лоши дела и като резултат сега изстрадват плодовете на своите действия. Когато лошите дела от предишните им животи окончателно се разтворят и унищожат, той или тя ще постигнат върховната яснота на най-завършения и пробуден ум.”
 <p>
”Субхути, в древни времена, преди да срещна Дипанкара Буда, аз съм носил дарове и съм служил на 84,000 милиона Буди. Ако някой е способен да възприеме, разказва, изучава и практикува тази сутра в по-късна и далечна епоха, тогава щастието и заслугата, предизвикани от това целомъдрено дело, ще бъдат стотици хиляди пъти по-големи от това, което аз съм получил с моята служба при Будите от древни времена. Фактически, такова щастие или заслуга не може да се опише или сравни с нищо, дори математически. Ако трябва сега да обяснявам всичко това в подробности, някои хора може да станат подозрителни или невярващи и даже техните умове да станат дезориентирани или объркани. Субхути, трябва да знаеш, че значението на тази сутра е отвъд разбирането и обсъждането. По същия начин плодът, който е резултат от възприемането и практикуването на тази сутра, е отвъд разбирането и обсъждането.”

 <p>
Глава 17 <p>
След това почитаемият Субхути попитал Буда: „Многоуважаеми, може ли отново да задам въпрос? Ако синове или дъщери от добри семейства имат желание на развиват най-висш, завършен и пробуден ум, ако искат да постигнат най-висшата съвършена мъдрост, какво трябва да направят, за да успокоят своите блуждаещи умове и да усъвършенстват мисленето си?” <p>
Буда отговорил: <p>
„Субхути, добър син или дъщеря, които пожелаят да породят най-висшия, най-завършения и най-пробуден ум, трябва да създадат следния решителен начин на мислене: „Аз трябва да помогна за отвеждането на всички същества към брега на пробуждането, но, след като тези същества бъдат освободени, наистина аз ще знам, че нито едно едничко същество не е било освободено.” Защо това е така? Защото, ако ученикът подхранва идеята за личност, индивидуалност, живо същество или универсално същество, тогава този човек не е истински ученик. Защо? Защото фактически не съществува такова нещо като независимо съществуващ обект на ума, наречен най-висш, най-завършен и най-пробуден ум.” <p>
„Как мислиш, Субхути? В древни времена, когато Буда е живял с Дипанкара Буда, дали той е получил нещо, наречено най-висш, най-завършен и най-пробуден ум?” <p>
„Не, Най-уважаеми. Съгласно това, което аз разбрах от учението на Буда, няма постигане на нещо, наречено най-висш, най-завършен и най-пробуден ум.” <p>
Буда казал: <p>
„Прав си, Субхути. Фактически не съществува така наречен най-висш, най-завършен и най-пробуден ум, който Буда да постигне. Защото, ако съществуваше подобно нещо, Дипанкара Буда не би предрекъл за мен следното: „В бъдеще ти ще станеш Буда, познат като ‘Най-почитаемия [Буда]’. Това предсказание беше направено, защото фактически няма нищо, което да се постига. Някой ще сгреши, като каже, че Буда е постигнал най-висшия, най-завършения и най-пробудения ум, тъй като няма такова нещо като най-висш, най-завършен и най-пробуден ум, който да се постига.”
„Субхути, можем да направим сравнение с идеята за голямо човешко тяло. Какво би помислил, че имам предвид, когато казвам ‘голямо човешко тяло’?” <p>
„Бих помислил, че почитаемият Буда говори за „голямо човешко тяло” не като произволна концепция за самото тяло, а само като последователност от думи. Бих помислил, че това са само думи, носещи въображаемо значение. Когато Буда говори за голямо човешко тяло той използва думите само като думи.” <p>
„Субхути, това е абсолютно същото, както когато даден ученик говори за освобождаването на безброй чувстващи същества. Ако учениците имат и най-малката произволна концепция за ‘чувстващи същества’ или за определен брой такива, тогава те не заслужават да бъдат наричани ученици. Субхути, моето учение разкрива, че дори такова понятие, наречено ‘ученик’ не съществува. Още повече, наистина няма нищо, което ученикът да освобождава.” <p>
„Истинският ученик знае, че няма такова нещо като личност, индивидуалност, живо същество или универсално същество. Истинският ученик знае, че всички неща са лишени от каквато и да е отделна същност.” <p>
За да направи това учение още по-ясно изразено, почитаемият Буда продължил: <p>
„Ако някой ученик кажеше следното: „Аз трябва да създам ясно, спокойно и прекрасно Буда-пространство”, този човек няма да е истински ученик. Защо? Защото това, което Буда нарича ‘ясно, спокойно и прекрасно Буда-пространство’ не е фактически ‘ясно, спокойно и прекрасно Буда-пространство’. Ето защо то се нарича ‘ясно, спокойно и прекрасно Буда-пространство’. Субхути, само ученик, който е напълно лишен от всякакви концепции за отделна личност заслужава да бъде наречен ученик.”

 <p>
Глава 18 <p>
След това Буда попитал Субхути, „Как мислиш? Има ли Буда човешки очи?” <p>
Субхути отговорил, „Да, Буда има човешки очи.” <p>
„Има ли Буда очите на Просветлен?” <p>
„Разбира се, че Буда има очите на просветлен, иначе не би бил Буда (В превод от санскрит "Буда" означава пробуден, просветлен. Б.пр.).” <p>
„Има ли Буда очите на трансцедентния [намиращ се извън обсега на човешките възприятия] разум?” <p>
„Да, Буда има очите на намиращия се извън обсега на човешките възприятия разум.” <p>
„Има ли Буда очите на духовната интуиция?” <p>
„Да, Многоуважаеми, Буда има очите на духовната интуиция.” <p>
„Има ли Буда очите на любовта и състраданието към всички чувстващи същества?” <p>
Субхути се съгласил и казал: ”Многопочитаеми, ти обичаш целия чувстващ и съзнаващ живот.” <p>
„Как мислиш, Субхути? Когато аз споменах песъчинките по бреговете на река Ганг, дали утвърждавах, че те наистина са зрънца пясък?” <p>
„Не, Благословени, ти само говореше за тях като за пясък.” <p>
„Субхути, ако има толкова много реки Ганг, колкото е броят на песъчинките по бреговете й и ако има толкова на брой Буда-земи, колкото са песъчинките по бреговете на тези неизброими реки, ще се счита ли, че тези земи са неизброимо много?” <p>
„Наистина много неизброими, почитаеми Буда.” <p>
„Субхути, аз познавам ума на всяко чувстващо същество във всички множества вселени, независимо от вида мисли, концепции или тенденции. Защото всички мисли, концепции и тенденции не са ума. И въпреки това те са наречени ‘ум’. Защо? Защото е невъзможно да запазиш или задържиш отминалата мисъл, да хванеш бъдещата мисъл и дори да поддържаш настоящата мисъл.” <p>
 
Глава 19 <p>
Буда продължил. <p>
„Как мислиш, Субхути? Ако някой последовател би дал достатъчно съкровища, за да изпълни с тях три хиляди вселени, той/тя не биха ли получили голяма благословия и заслуга?” <p>
Субхути отговорил: „Многопочитаеми, такъв последовател би придобил големи благословии и заслуги.” <p>
Буда казал: <p>
„Субхути, ако такава благословия имаше каквато и да е реалност, ако беше нещо различно, а не само начин на изразяване, ‘Най-почитаемият’ не би използвал думите ‘благословия и заслуга’.”


  <p>
Глава 20 <p>
„Субхути, как мислиш, трябва ли човек да търси Буда в неговото съвършено човешко тяло?” <p>
„Не, Съвършено Просветлени. Човек не трябва да търси Буда в неговото съвършено човешко тяло. Защо? Защото Буда казва, че съвършеното човешко тяло не е съвършено човешко тяло.” <p>
„Субхути, как мислиш? Трябва ли човек да търси Буда във всички негови съвършени проявления?” <p>
„Не, Многопочитаеми, човек не трябва да търси Буда в никои негови съвършени проявления. Защото Буда казва, че съвършените проявления не са съвършени проявления. Следователно те само са наречени съвършени проявления.” <p>
 
Глава 21 <p>
„Субхути, недей да смяташ, че Буда е имал за себе си следната мисъл: ‘Аз казвам духовни истини.’ Не мисли по този начин. Защо? Защото, ако някой каже, че Буда е изричал духовни истини, той го оклеветява поради неспособността да разбере на какво учи Буда. Субхути, колкото до казването на истината, никаква истина не може да бъде изказана. Затова и така се нарича ‘казана истина’.” <p>
Тогава Субхути, мъдрият старейшина, се обърнал към Буда: „Най-почитаеми, ще има ли в бъдеще живи същества, които да вярват на тази сутра, когато я чуят?” <p>
Буда казал. <p>
„Живите същества, които ти имаш предвид са нито живи същества, нито неживи същества. Защо? Субхути, всички различни видове живи същества, за които говори Буда, не са живи същества, но към тях се обръщат като към живи същества.” <p>
 
Глава 22 <p>
Субхути отново попитал: „Благословени, когато ти постигна пълно просветление, дали почувства в ума си, че нищо не си постигнал?” <p>
Буда отговорил: <p>
„Точно така, Субхути. Когато постигнах пълно просветление, аз не почувствах, както умът чувства, никаква произволна концепция за духовна истина, ни най-малка дори. Дори думи като ‘пълно просветление’ са само думи, използвани единствено като начин на изразяване.” <p>
 
Глава 23 <p>
„Освен това, Субхути, каквото постигнах в пълно просветление е същото като това, което другите са постигнали. То е неотличимо, нито е възвишено състояние, нито е нисше състояние. То е напълно независимо от каквато и да било произволна концепция за отделно същество, други същества или универсално същество.” <p>
„Субхути, когато някой е безкористно добронамерен, той също трябва да практикува да е етичен, като си напомня, че не съществува разлика между собствената личност и другите личности. По този начин човек практикува добронамереност и щедрост, като дава не само дарове, но и доброта и съчувствие. Практикувай доброта и щедрост без привързване и ще станеш напълно просветлен.” <p>
„Субхути, това което аз току що казах за добротата не означава, че когато някой е добронамерен, той следва да се придържа към произволните концепции за добрина, за това какво е доброта, защото добротата е в края на краищата само дума, а доброжелателството и щедростта трябва да са спонтанни и безкористни и да се извършват независимо от външния вид. <p>
 
Глава 24 <p>
Буда продължил: <p>
„Субхути, ако човек натрупа съкровища, високи колкото 3000 от най-високите планини и ги раздаде на другите, неговата заслуга ще бъде по-малка от тази, която би натрупал друг човек, който просто следва и изучава тази сутра и от добрина я обяснява на другите. Този човек ще натрупа стотици пъти повече, хиляди пъти повече, стотици хиляди милиони пъти повече заслуга. Не може да се намери въобразимо сравнение.” <p>
 
Глава 25 <p>
„Субхути, не казвай, че Буда е имал следната идея, ‘Аз ще водя всички чувстващи същества към Нирвана’. Недей да мислиш така. Защо? Защото наистина няма нито едно същество, което Буда да води към просветление. Ако Буда би помислил, че има такова същество, той би бил уловен в идеята за личност, индивидуалност, живо същество или унивесално същество. Субхути, това което Буда нарича ‘същество’ в основата си няма същество по начина, по който обикновените хора мислят, че има. Субхути, Буда не счита нито един за обикновено същество. Ето защо аз говоря за тях като за обикновени същества.” <p>
 
Глава 26 <p>
След това Буда попитал Субхути: <p>
„Как мислиш, Субхути? Възможно ли е да се разпознае Буда след като се медитира върху  [характерните за Будите] 32 физически белега?” <p>
Субхути отговорил: „Да, Най-Уважавани, Буда може да бъде разпознат по тях.” <p>
„Субхути, ако това е истина, тогава Чакравартин (Неограничен владетел, монарх самодържавец. Б.пр), митологичният цар, който също е имал тези 32 физически белега, би трябвало да бъде наречен Буда. ” <p>
Тогава Субхути, разбирайки грешката си, казал: „Многоуважаеми, сега разбирам, че Буда не може да бъде разпознат само като се медитира върху неговите 32 физически белега.” <p>
Буда казал: <p>
„Ако някой търси да открие Буда в някаква форма, изображение или звук и твърди, че познава Буда и му служи, този човек ще греши, ще е непознаващ истинския Буда.” <p>
 
Глава 27 <p>
„Обаче, Субхути, ако мислиш, че ако Буда е реализирал най-висшия, най-завършения и най-пробудения ум без да е имал всичките тези 32 белега, ти ще грешиш. Субхути, недей да мислиш по този начин. Недей да мислиш, че когато човек породи най-висшия, най-завършения и най-пробуден ум, той ще вижда всички обекти на ума като несъществуващи, отсечени от живота. Моля те, не мисли по този начин. Този, който поражда най-висшия, най-завършения и най-пробуден ум не оспорва, че всички обекти на ума са несъществуващи и отсечени от живот. Не е това, което аз казвам.”
  <p>
Глава 28 <p>
Буда продължил: <p>
„Субхути, ако някой даде съкровища, равни по брой на песъчинките по бреговете на река Ганг и ако друг, схванал без-азовостта на всички неща и по този начин разбрал безличността, то той ще бъде по-благословен от този, практикуващ външна доброжелателност и щедрост. Защо? Защото великите ученици не смятат благословията и заслугата за частно притежание, за нещо, което да се спечели.” <p>
Субхути попитал мнгоуважаемия Буда, „Какво имаш предвид под ‘великите ученици не считат благословиите и заслугите за частно притежание’?” <p>
Буда отговорил: <p>
„Имам предвид, че благословиите и заслугите никога не са били търсени от тези велики ученици, защото не се считат за частно притежание, а се считат за общо притежание на всички същества.” <p>
 
Глава 29 <p>
Буда казал: <p>
„Субхути, ако даден човек каже, че Татхагата (име, епитет, с който много често е наричан Буда. В превод от санскрит означава "така е дошъл, така си е отишъл". Б. пр.) сега идва и си отива или седи, или лежи, то този човек няма да е разбрал принципа, на който аз уча. Защо? Защото докато изразът ‘Татхагата’ означава ‘така е дошъл, така си е отишъл’, истинският Буда никога не идва от никъде и никога не отива някъде. Името Татхагата [с което ме наричат], е просто израз, начин на изразяване.” <p>
 
Глава 30 <p>
Многоуважаваният Буда обобщил: <p>
„Субхути, ако някой добър човек, независимо дали мъж или жена би могъл да вземе 3000 галактики и би могъл да ги смели на микроскопичен прах и изхвърли този прах в пространството, как мислиш, ще има или този прах някакво отделно, собствено съществуване?” <p>
Субхути отговорил: „Да, Най-почитаеми. Като микроскопичен прах, изхвърлен в пространството, може да се каже, че ще притежава относително съществуване, но както ти боравиш с думите, прахът няма да има собствено съществуване. Думите се ползват само като начин на изразяване. В противен случай думите биха предполагали вяра в съществуването на материята като независимо и самостоятелно съществуващо нещо, което тя не е.” <p>
„Освен това, когато Най-почитаемия говори за 3000 галактики, той казва това само като начин на изразяване. Защо? Защото ако 3000-те галактики съществуваха реално, тяхната същност би се изразявала в тяхната цялост и единство. Дали като микроскопичен прах или като галактики, какво значение има? Само по смисъла на космическа цялост, на космическо единство или като абсолютно съществуващ [прах] може Буда да ги причисли.” <p>
Многоуважаваният Буда останал много доволен от този отговор и казал: <p>
„Субхути, независимо че обикновените хора винаги се хващат за произволните концепции за материя и галактики, концепцията няма истинска основа; тя е илюзия на смъртния ум. Дори когато се нарече ‘космическа цялост или космическо единство’, това е немислимо и невъзможно да се познае.” <p>

 
Глава 31 <p>
Многоуважаваният Буда продължил: <p>
Ако някой човек каже, че Буда в неговите учения постоянно говори за себе си [като за съществo], за други живи същества [като за същества] или за универсални същества [като за същества], как мислиш, може ли да се каже, че такъв човек е разбрал смисъла, който Буда влага?” <p>
Субхути отговорил: „Не, Благословени. Този човек няма да е разбрал смисъла на твоите учения. Защото когато ти се обръщаш към тези неща, ти нямаш предвид, че те действително съществуват, а само използваш думите като начин на изразяване, като символи. Само в този аспект могат думите да бъдат използвани, защото концепциите, идеите, ограничените истини и духовните истини не са по-реално съществуващи, отколкото са материята или явленията.”
След това почитаемият Буда подчертал смисъла на казаното: <p>
„Субхути, когато хората започнат в своята практика да търсят да постигнат пълно просветление, те трябва да разберат, да възприемат, да узнаят и да осъзнаят, че всички неща и всички духовни истини са не-неща и следователно, не трябва да пораждат в умовете си никакви произволни концепции, каквито и да са те.” <p>
 
Глава 32 <p>
Буда продължил: <p>
„Субхути, ако някой даде на Буда неизмеримо количество от седемте съкровища [злато, сребро, лапис лазули, кристал,  ...], достатъчно да се изпълни цялата вселена с тях, и ако друг човек, независимо дали мъж или жена в търсенето си да постигне съвършено просветление се старае искрено и с вяра следва и изучава дори и един параграф от тази сутра и го обяснява на другите, натрупаната благословия и заслуга на този човек биха били много повече.” <p>
„Субхути, как би могъл някой да обясни тази сутра на другите без да има в ума си дори една произволна концепция за форма, явление или духовна истина?  Това, Субхути,  може да стане само ако умът се държи в съвършено спокойствие и освободеност от всякакво вкопчване в нещата, които се появяват.” <p>
„Така ти казвам: <p> 
Ето как  да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят: <p>
'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока,
Като проблясък на светкавица в летен облак,
Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.'
Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.” <p>
Така каза Буда. <p>

 <p> <p>
*******************************
*************************
****************


 <p>
Галя Спасова, преводач. <p>
Преводът от английски език беше направен  <p>
  с любезното съгласие на г-н Алекс Джонсън. <p>

Оригиналният английски превод на г-н Алекс Джонсън  може да се намери на <p>

www.diamond-sutra.com  <p>


София, 2011 г.

</h1></td>
						</tr>
						<tr>
							<td style="text-align: left; height: 46px;" colspan="2"><img src="images/AMD_WebSite_3_14.jpg" alt="AMD" /></td>
						</tr>
					</table>
				</td>
			</tr>
			
		</table>
	</body>
</html>�